Героят Левски днес

Героят Левски днес
(есе)

     “Аз съм Левски, ей ме на…”
А ти кой си? Съвременният герой или обърканият съвременник?! Можеш ли да кажеш, че си герой като Левски?
Хей, ти! Спри и ме чуй! Излез от забързаното си ежедневие и помисли! Припомни си миналото и неговите герои! Спомни си за Ботев, Каравелов и Бенковски, за Паисий, Кирил и Методи. Спомни си за Дякона. Почувства ли се горд за секунда? Разбира се, как не би? А сега се върни в настоящето и погледни. Какво виждаш? Хора, забързани и унесени в своето ежедневие, всеки в свой собствен свят, оплаквайки се от многото работа и не високото възнаграждение. Хора, готови да се борят до край единствено за себе си и правата си, без значение дали това ще повлияе върху нещо или някого. Хора – егоисти! Нима някой от тях е помислил за тези, които нямат дори това, от което мнозина се оплакват? Нима не са останали хора готови да помогнат безвъзмездно? Или всеки очаква доброто дело да бъде възвърнато или възнаградено? Нима това е днешният човек? Що за герой е тогава той? Що за пример е пред децата си?
В днешно време имаме пари, коли, компютри, телефони… Защо са ни герои?!
Можем да си купим любов, слава, кариера. Нужно ли е тогава да бъдем герои?!
Рожбата на XXI век…
Модерният век на технологиите, на иновациите, на глобалната мрежа,  срещу която обаче героят е сам. Лишен от идеали, от страст за живот, от амбиции.
Героят, който днес се страхува да бъде героичен, добър, смел… Не за друго… Смел да бъде себе си.
Историята е имала нужда от Левски. За да се съизмерваме с идеала. И заради вярата, че ние също можем да бъдем такива.
Но битките днес са други…
Героят днес трябва да побеждава себе си, другите, мислите си, думите, бедността, агресията, отчуждението… И още, и още… И преди е било така, но Левски е имал свещената цел да спасява отечеството. А днес героят се бори да спаси себе си, за да бъде такъв, какъвто се харесва, за да се приема, за да се обича.
И се опитва!
И е герой!
Защото заявява на света:
Аз съм Вили, ей ме на…

Живеем в земята на Ботев

Живеем в земята на Ботев
Есе

Сякаш сам за себе си написа…
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира!

Да.
Живеем в земята на Ботев…
Но живеем ли истински…
Помним ли…
Знаем ли…
Можем ли да бъдем признателни потомци…

Към кого се обръщаме искрено –
към майката,
брата,
либето или
народа…

Как живеем…
Имаме ли идеал…
Борим ли се за нещо…

В тази земя, дала толкова примери за живот, изпълнен с величие, с жертвена обич, със свята борба.
Нашата родна земя.
Нашата Стара България.
За това мило отечество един духовен исполин използва словото и живота си, за да учи народа как да бъде свободен, готов за целта да употреби всички страшни средства, освен подлостта и лъжата. И ни завеща земя, която нарече ,,майко моя’’ – горда, непреклонна, измъчена, но силна. Само велика земя може да даде живот на велики герои.

А ти, съвременнико…?

Щастлив ли си от това, което си? Или искаш да си като героите в миналото? Като Бенковски, Левски, Каравелов, Ботев? Искаш ли да си велик?

А можеш ли…?

Погледни около себе си… Виж какви хора те заобикалят… Виж какъв си ти… Забързан, недоволен, стресиран, агресивен. Живееш в ежедневие, изпълнено с негативни емоции, пренебрегваш близките си, тревожиш се само за собствените си проблеми. Забравил си какво е хуманност, състрадание, подкрепа, утеха. Загърбил си доброто… Загърбил си величието в себе си…

Как тогава очакваш да бъдеш като великите герои от миналото? Те са имали вяра в ,,единната обща сила на человеческия род’’. Духовната им сила е извършвала подвизи. Любовта към род и родина ги е водила по страшния, но славен път на героични битки. Съзнанието им е било пробудено от дълбокия сън на тъмното робство, поставящо въпроси за Бог и Човек, за Народ и Земя, за Вяра и Език. Осъществявали молитвата си в редовете на борбата, осъществявали завета да вървят ,,на смърт’’ за родната земя. А след това било безсмъртието.

Няма значение какво ще кажеш, щом ще са само празни думи. Заслужил си тежките думи на Ботев: ,,И аз съм дошъл народ  да освобождавам’’. Спри да говориш и започни да действаш, защото „ти си българин и патриот”!

Позволи на Бунтовника да влезе в сърцето ти и да ти каже историческите и съвременните истини. В тази свободна земя разум и съвест да царуват и полза да принасят ,,на народа ни големите думи: наука, знание, образование и просвещение’’.  Нека възродената гордост от великите жертвени фигури те изпълни, вдъхнови, извиси… Нека ти напомни кой си… И дано тогава познаеш не само себе си, а и отечеството си… Земята, в която живеем… Земята на Ботев…

Нека разкажа с поезия, както той се подписа с кръв…

Къде е земята на Ботев…
И как се умира за идеал…

Изпълни се пророчеството твое –
Жив си ти!!!
(Елисавета Багряна)

Обичам българските думи

Обичам българските думи
(Есе)

И побългарените…
И чуждите…
И новите…
И старите…
И безличните…
И патетичните…
Всички.

Особено модерните.

Ще дам рестарт на моя мозъчен тълковен речник и само с един клик ще пейстна блога на душата си върху белия монитор. Ще прочета дневния статус на чист, книжовен български език за кампанията „Да изчистим България от чуждите думи” и ще напиша своя коментар.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Родна реч омайна, сладка…

Обичам българските думи.

Те са моите думи. С тях общувам, с тях се изразявам. Те разкриват мислите ми, преживяванията, страховете, мечтите… „Думите са страшно нещо”… Не съм го казала аз, а Йовков. Казани думи… Премълчани думи… Искрени… Несъзнателни… Раняващи… Успокояващи… Всяка дума крие цял един свят.

Развълнувана вселена от думи…

Понякога думите се изплъзват. Неусетно. А понякога без думи, безмълвно, пак казваме толкова много. Нали е казано, че който не знае да мълчи, не знае и да говори. Но „Думите са лесни, когато езикът е любов”.

Сърцето ми е кутия със съкровища. И то говори с най-красивите думи. Изваждам от него моите хубави български думи. Те са важни, дълбоки, мъдри и аз ги обичам.

Мама
Целият свят е събран в тези две срички. Първата дума… и единствената, пълна с нежност, загриженост и обич. Утехата, че Тя те обича безрезервно, завинаги, че е до теб и няма да те остави. Това е мелодията на сърцето, събрана в най-хубавата дума.

Родина
Олтар на великата жертвеност в тъмните векове. Земя на славни битки, велики хора, горда история. Късче от рая… Моята родина, моят роден край, моят дом, моята закрила… Оттук започва пътуването ми към тайните на големия свят.

Любов
Красива, сладка, пленяваща… Емоция, страст, блаженство… „Всичко у вас да става с любов”. Толкова е лесно да гледаш с радост света  и да постъпваш, воден от любов. Независимо от другото, от другите. Просто е важно, че ти си такъв.

Свобода
За нея са умирали мъченически. За нея мечтаем и днес – свобода  на мисълта, на словото, на избора, на духа, на чувствата…Свобода на това, което искаме, казваме, правим, чувстваме…но като себе си…

Благодаря
Да си способен да бъдеш благодарен… За семейството и приятелите… За уважението и прошката… За възможностите и рисковете… За искреността и дори за обидите… За търпението и разбирането…  На Бог…

Доброта
Просто е хубаво да бъдеш добър.

Знание
Преди – древни руни, папируси, мастилници… Днес – учебници, помагала, книги… Отваряш, четеш и научаваш… А може би е опит – изживяваш, надживяваш и пак научаваш… Но винаги заради знанието. Заради духовното богатство.

Живот
Начало… На житейски път, на изпитания, на приключения, на мечти, на радости… Затова да живееш със страст, с вдъхновение, защото животът е подарък от Бога. И в него можеш да направиш толкова хубави неща, които не би могъл да направи друг.

Левски
Герой. Идеал. Светец за народа. Безсмъртен в сърцата на потомците. И днес за българите е свещена мечтата за „чиста и свята република”.

Само 9 думи – хубави български думи.

Обичам ги.

Защото знам какъв смисъл носят.