Героят Левски днес
(есе)
“Аз съм Левски, ей ме на…”
А ти кой си? Съвременният герой или обърканият съвременник?! Можеш ли да кажеш, че си герой като Левски?
Хей, ти! Спри и ме чуй! Излез от забързаното си ежедневие и помисли! Припомни си миналото и неговите герои! Спомни си за Ботев, Каравелов и Бенковски, за Паисий, Кирил и Методи. Спомни си за Дякона. Почувства ли се горд за секунда? Разбира се, как не би? А сега се върни в настоящето и погледни. Какво виждаш? Хора, забързани и унесени в своето ежедневие, всеки в свой собствен свят, оплаквайки се от многото работа и не високото възнаграждение. Хора, готови да се борят до край единствено за себе си и правата си, без значение дали това ще повлияе върху нещо или някого. Хора – егоисти! Нима някой от тях е помислил за тези, които нямат дори това, от което мнозина се оплакват? Нима не са останали хора готови да помогнат безвъзмездно? Или всеки очаква доброто дело да бъде възвърнато или възнаградено? Нима това е днешният човек? Що за герой е тогава той? Що за пример е пред децата си?
В днешно време имаме пари, коли, компютри, телефони… Защо са ни герои?!
Можем да си купим любов, слава, кариера. Нужно ли е тогава да бъдем герои?!
Рожбата на XXI век…
Модерният век на технологиите, на иновациите, на глобалната мрежа, срещу която обаче героят е сам. Лишен от идеали, от страст за живот, от амбиции.
Героят, който днес се страхува да бъде героичен, добър, смел… Не за друго… Смел да бъде себе си.
Историята е имала нужда от Левски. За да се съизмерваме с идеала. И заради вярата, че ние също можем да бъдем такива.
Но битките днес са други…
Героят днес трябва да побеждава себе си, другите, мислите си, думите, бедността, агресията, отчуждението… И още, и още… И преди е било така, но Левски е имал свещената цел да спасява отечеството. А днес героят се бори да спаси себе си, за да бъде такъв, какъвто се харесва, за да се приема, за да се обича.
И се опитва!
И е герой!
Защото заявява на света:
Аз съм Вили, ей ме на…
BeenThereWili 